Имало едно време едно малко облаче, което обичало да пътува над полята и горите. То било бяло и леко като памук, но в сърцето му имало тайна – пазело безброй малки капки, които жадували да докоснат земята. Облачето обичало да гледа как хората се радват на слънцето, но забелязало, че тревата започнала да пожълтява, а цветята свели главички от жажда. – „Може би е време да споделя съкровището си“ – помислило си то. И тогава, събрало смелост, облачето започнало да се излива. Първо паднала една капка, после втора, а после небето запяло с милион тихи звънчета. Дъждът целунал земята, полята оживели, реките запели, а цветята отново вдигнали цветните си главички. Хората излезли под дъжда – едни с чадъри, други боси – и всеки усетил, че това не е просто вода, а подарък от небето. Оттогава, винаги когато завали, хората си спомнят за малкото облаче, което не пожалило съкровището си и подарило живот на света.
История за дъжд
